През 1866 г. става учител в българското село Задунаевка. През пролетта на 1867 г. Христо Ботев се връща в Калофер, където баща му очаква да бъде заместен в даскалското поприще. Ботев става учител в родния си град, като събира около себе си свои връстници и по-възрастни ученици, упражнява ги в стрелба и ги подготвя за бъдещо въстание. По това време във в. "Гайда", издаван от Петко Славейков, излиза и първото му стихотворение - "Майци си" с подпис Х. П-в.На 11 май 1867 г. на празника на св.св. Кирил и Методий Ботев изнася пламенно слово, в което открито призовава на бунт срещу султана. Изплашен за живота на своя син, Ботьо Петков го изпраща в Румъния, където Христо Ботев трябва да получи стипендия от Добродетелната дружина, за да продължи образованието си. Тъй като стипендията му е отказана, той започва работа като ученик-печатар във в. "Дунавска зора".
През 1868г. се записва като доброволец в четата на дядо Жельо войвода и написва стихотворението си "На прощаване". Но богатите българи не отпускат средства за нейното въоръжаване и минаването й отвъд Дунава се проваля.
През 1872 г. Ботев е арестуван и лежи в затвора за кражба на револвери. От затвора го избавя Любен Каравелов, който плаща исканата гаранция.
1875 и 1876 г. са твърде тежки за него години. След смъртта на баща му майка му Иванка и по-малките му братя Боян, Стефан и Кирил се преселват при него в Румъния. През юли 1875г. семейството се увеличава още - Ботев се жени за търновката Венета Петрова.
Още през зимата на 1875-1876г. започва организирането на чети. Подготовката Ботев пази в тайна от семейството си, за да не ги тревожи.
На 16 май 1876г. в гр. Гюргево на кораба "Радецки" започват да се качват облечените като градинари четници. Капитанът на кораба разказва, че при него се явил един мъж, облечен във великолепна униформа, и се представил на френски език като войвода на българските въстаници. Той поискал кораба да бъде отведен на посочено от него място. На 17 май въстаниците слизат на българска земя близо до Козлодуй.
Първото сражение на четата с турски войски и башибозуци става на Милин камък.
Според източници когато четата се разполага на временна почивка край връх Вола над местността Йоловица, а щабът се съвещава, изсвирва неочаквано турска тръба. Ботев се надигнал да види какво означава сигналът и паднал, пронизан от неочакван изстрел. Денят е 20 май ( 2 юни) 1876 г.
А ето и част от неговите творби:
Реших, че е необходимо да се опитам да представя тази свята личност. Първо защото Христо Ботев за мен е най-великия поет и един от най-достойните Българи, които е раждала нашата майка България. Тези определения звучат толкова изтъркани и слаби, но просто не намирам думи да изкажа възхищението си! Мисля, че не е имало случай да чета негово стихотворение и да не ми се свие сърцето и просълзят очите. И второ, защото ако допуснем дори и само един човек в нашата държава да не знае кой е Христо Ботев и за какво се е борил, това означава само едно. Ние не заслужаваме да се наричаме Българи!
Най-лошото е, че почти всички забравихме Тяхното дело. Забравихме как Тези хора са скитали гладни и жадни из непрогледните гори, как са спали в студените нощи в негостоприемните планини и са изминавали стотици километри пеша, преминавайки през безбройните патрули само и само за да я имаме ние с вас тази красива България! Забравихме, че са напоили с кръвта си тази плодородна земя, че са дали и живота си! А ние...какво напраихме с нея?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар