КАК СИ ПРЕДСТАВЯМ ИДЕАЛНАТА БЪЛГАРИЯ

...Застанах пред репа на спирката пред нас рано сутринта. Отвори се алуминиевото прозорче на бутката, а от вътре се подаде една дама на средна възраст с подпухнало зачервено лице. Вероятно от горещината , която излизаше от вътре и заливаше премръзналите ми ръце.
Добро утро господине! Какво ще обичате? Отговорих
Този вестник, благодаря! Колко струва?
петдесет стотинки Аз посегнах към джоба си където ми беше портфейла. И внезапно потръпнах. Нямаше го! Почувствах се ужасно в този момент. Но най много ме ужаси това, че се бях изложил пред госпожата. Изчезналите пари не бяха чак такъв проблем, а личните документи и карти щях да извадя за не повече от 3-4 часа в близкия клон на общината. След като доста време пребърквах джобовете си, Госпожата, явно разкрила ме, че нямам пари ми каза
Господине, ако сте си забравили портфейла, не се притеснявайте ще ви заема петдесет стотинки. Та нали всяка сутрин се виждаме. Усмихна се тя
Тъкмо и благодарях, когато в далечината на добре осветената улица се забелязваше млад господин на петнадесетина години да размахва нещо в ръката си и да вика
Господине... . Господине, портфейлът ви изпадна. Намерил го един възрастен човек, кото не може да ви настигне и ме помоли да ви го предам С облекчение и усмивка посрещнах младежа. Благодарих му! отворих портфейла. Всичко си беше на мястото извадих една банкнота от двадесет лева и му я подадох. А той се отдръпна почти обиден.
Моля ви, господине, приберете си парите! Възпитанието не ми позволява да постъпя по друг начин, а също и да приема тези пари! Тогава аз купих едно от онези юношески развлекателни списания, в които имаше публикации за Българските забележителности и нови открития, и по които бяха полудели всички младежи. Той се усмихна.
Тъкмо за новия брой бях тръгнал! Благодаря, ще го приема с удоволствие! Разплатих се с госпожата от репа, застанах на спирката в очакване на топлия и уютен автобус и зачетох заглавията на първа страница

Днес, министърката на младежта и спорта открива новопостроения спортен комплекс... .
Тунелът, който минава под прохода петрохан ще бъде открит след 7 дни.
Вчера беше открит поредния жилищен блок, построен върху бившите цигански катуни, в който ще бъдат настанени на символични наеми нуждаещи се хора от малцинствата
Общината организира благотворителен концерт на националния стадион. Билетите свършиха за 5 часа!

...
Така си я представям аз!
Но ще е нужно доста да се потрудим за да я направим такава. Ние , които сме на по 30 и нагоре, едва ли ще я видим в това състояние. Но на нас се падна всичката мръсотия! И ние сме длъжни да извървим пътя си до край и да направим основите на нашата България такава каквато си я представяме. И трябва да поеме нещата в свои ръце. Защото, кой знае, може и да се справим на време и ние да поживеем... !?

ЗА ТРАНСПОРТА В СОФИЯ И ЗАДРЪСТВАНИЯТА.

От известно време се говори как трябва да се разреши проблема с трудното и почти невъзможно предвижване в София. Много мнения се изказват по този въпрос, но в крайна сметка аз все още сутрин пътувам петдесет минути до работата си, която е на едва осем километра. А има и много по тежки маршрути! За това време се стига от София до Ботевград и то с тридесет годишна жигулка. Щяло да има метро, което да облекчи движението. На градския транспорт щяло да се осигури безпрепятствено преминаване. Бус ленти, да не се минава по трамвайните лини... . Нищо подобно! Както обикновено всичко си остава само написано на хартия без да се спазва. Но както и да е. Явно този проблем не може да се реши само с тези мерки дори и да се спазват. Да те ще облекчат движението, но едва ли биха решили цялостно проблема. Не е ясно колко точно хора живеят в София, но са приблизително два милиона. Много хора. Може би една трета от населението на България в момента. Имаше някакви идеи за жителство... . Да не се допускат повече хора да идват в София и други такива крайни мерки. Да трябва да се намали населението на града по някакъв начин, но това не може де е със забрани. По скоро трябва да се накара народа да излезе от София по своя воля. Но как? Хората идват в столицата, не защото им се живее в най-замърсения, най-шумния, най-напрегнатия град в страната, а защото искат да имат най-добрата работа, най-доброто образование, най-качественото здравеопазване! До какъв извод можем да стигнем? Едва ли човек, който живее в собствено жилище в Радомир например ще остави апартамента си да се руши и разграбва ако имаше достъпна работа, образование и развлечение и ще дойде в блъсканицата в София да плаща по двеста лева наем за една стая с обща баня и тоалетна. Същото важи и за почти всички градчета около София, които са се създали около някой голям завод и сега след като този завод вече не работи там цари пълна разруха. Има един вариант, с който може да се реши проблема, и на София, и на малките запустели градчета около нея. Но трябва да се мисли наистина глобално. Трябва да се гледа на България като на едни град, какъвто всъщност е за мащабите на развитите страни.
Първо всички заводи и цехове и цехчета трябва да се изнесат от София. По този начин ще се намали значително на трафика на големите товарни автомобили в града. А също и на потока от работещи които преминават през центъра за да стигнат до работното си място. Ето тридесет процента по малко хора в центъра на софия в час пик. Може да се вземе под внимание, че има и една голяма час от работещите в софия , които не живеят в града и така тази част изобщо няма да влиза в града.
Второ да се развие метрото, но не в самия град а да се направи метро към поне четири града извън София в радиус от петдесет километра. Разбира се не е задължително да е подземно извън градовете, но не и с тези мотриси, които навремето преди двадесет години СССР ни ги продаде с намаление,а с по нова технология. Да развиват поне сто и петдесет километра в час. Като в тези проекти се включат и общините в радиус от петдесет километра. Това пък защо? Как защо?! Знаете ли по какъв начин САЩ дърпа с развитието си още в самото си начало? Като създава трансконтиненталната жп линия.Те правят такъв скок в развитието си като осигуряват този бърз и удобен за онова време достъп от единия до другия край на страната. Развива се търговията. Създават се нови градове по протежението на тази линия и прочее. Та представете си метро от центъра на София до Радомир или до Вакарел или до Елин Пелин. От центъра на София до Перник за петнадесет минути. Звучи добре. И сега си представете че между тези два града, в западналите в момента селца, има петдесетина предприятия и в тях работат хората от района. Значи всеки човек би могъл да стигне с това метро до работата си за десетина минути без да създава излишно задръстване, както в София така и в Перник и във всички останали градове в района.
Трето. Градовете трябва да се превърнат в жилищни зони с не по-малко от петдесет процента пешеходни зони, алеи за велосипеди и паркове. Центровете в голяма част трябва да са затворени за автомобили. Като изключим градския транспорт и някои други видове транспорт свързани с развитието и нормалното функционирае на градовете.
Мисля, че това е абсолютно реално. Защото ако голяма част от хората не работят в центъра на града то градския транспорт ще се облекчи и реално няма да има нужда от много повече инвестиции и поддръжка, парите могат да отидат за това метро. Същото важи и за пътищата, когато ги няма голяма част от тежките камиони, които сега ги рушат, като доставят материали и изнасят готова продукция от фабриките и цеховете в района на града.Ако хората от близките градове имат сигурни доходи в техния град ще се приберат по домовете си. Ще се развият и тези населени места. Да не говорим, че всеки разумен инвеститор иска да инвестира там където има добър транспорт, евтини терени за строителство, работна ръка и естествено клиенти. Нима това няма да е едно село на двадесет километра от София до което се стига за десет минути с метрото?

КОЙ Е ХРИСТО БОТЕВ?

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в гр. Калофер. Най-напред той учи във взаимното училище в град Карлово, където баща му учителствува. По-късно Христо Ботев завършва и трикласното училище в Калофер, където баща му се е преместил.
През 1866 г. става учител в българското село Задунаевка. През пролетта на 1867 г. Христо Ботев се връща в Калофер, където баща му очаква да бъде заместен в даскалското поприще. Ботев става учител в родния си град, като събира около себе си свои връстници и по-възрастни ученици, упражнява ги в стрелба и ги подготвя за бъдещо въстание. По това време във в. "Гайда", издаван от Петко Славейков, излиза и първото му стихотворение - "Майци си" с подпис Х. П-в.На 11 май 1867 г. на празника на св.св. Кирил и Методий Ботев изнася пламенно слово, в което открито призовава на бунт срещу султана. Изплашен за живота на своя син, Ботьо Петков го изпраща в Румъния, където Христо Ботев трябва да получи стипендия от Добродетелната дружина, за да продължи образованието си. Тъй като стипендията му е отказана, той започва работа като ученик-печатар във в. "Дунавска зора".
През 1868г. се записва като доброволец в четата на дядо Жельо войвода и написва стихотворението си "На прощаване". Но богатите българи не отпускат средства за нейното въоръжаване и минаването й отвъд Дунава се проваля.
През 1872 г. Ботев е арестуван и лежи в затвора за кражба на револвери. От затвора го избавя Любен Каравелов, който плаща исканата гаранция.
1875 и 1876 г. са твърде тежки за него години. След смъртта на баща му майка му Иванка и по-малките му братя Боян, Стефан и Кирил се преселват при него в Румъния. През юли 1875г. семейството се увеличава още - Ботев се жени за търновката Венета Петрова.
Още през зимата на 1875-1876г. започва организирането на чети. Подготовката Ботев пази в тайна от семейството си, за да не ги тревожи.
На 16 май 1876г. в гр. Гюргево на кораба "Радецки" започват да се качват облечените като градинари четници. Капитанът на кораба разказва, че при него се явил един мъж, облечен във великолепна униформа, и се представил на френски език като войвода на българските въстаници. Той поискал кораба да бъде отведен на посочено от него място. На 17 май въстаниците слизат на българска земя близо до Козлодуй.
Първото сражение на четата с турски войски и башибозуци става на Милин камък.
Според източници когато четата се разполага на временна почивка край връх Вола над местността Йоловица, а щабът се съвещава, изсвирва неочаквано турска тръба. Ботев се надигнал да види какво означава сигналът и паднал, пронизан от неочакван изстрел. Денят е 20 май ( 2 юни) 1876 г.
А ето и част от неговите творби:









Реших, че е необходимо да се опитам да представя тази свята личност. Първо защото Христо Ботев за мен е най-великия поет и един от най-достойните Българи, които е раждала нашата майка България. Тези определения звучат толкова изтъркани и слаби, но просто не намирам думи да изкажа възхищението си! Мисля, че не е имало случай да чета негово стихотворение и да не ми се свие сърцето и просълзят очите. И второ, защото ако допуснем дори и само един човек в нашата държава да не знае кой е Христо Ботев и за какво се е борил, това означава само едно. Ние не заслужаваме да се наричаме Българи!
Най-лошото е, че почти всички забравихме Тяхното дело. Забравихме как Тези хора са скитали гладни и жадни из непрогледните гори, как са спали в студените нощи в негостоприемните планини и са изминавали стотици километри пеша, преминавайки през безбройните патрули само и само за да я имаме ние с вас тази красива България! Забравихме, че са напоили с кръвта си тази плодородна земя, че са дали и живота си! А ние...какво напраихме с нея?!

ДО КОГА ЩЕ ЧАКАМЕ ПРЕД КАБИНЕТА НА ЛИЧИЯ ЛЕКАР С ЧАСОВЕ?

От известно време ме преследва една мисъл свързана с личните лекари. Може би вече втори месец се чувствам некомфортно, защото така и не можах да излекувам настинката си , която вероятно се е влошила. Но така и не отидох на лекар. За съжаление много от нашите съграждани  правят така. А защо? Лично аз не отивам, защото знам , че като отида при личния си лекар се сблъсквам с куп несгоди. Първо ме посреща недобре отопления коридор, в който обикновено става  страшно течение. Второ има една пейка за четири кабинета, както всеки знае задължително има поне петима на пределна възраст, които са заели местата. И най-накрая големия кошмар. Трима четири човека пред мен за преглед и десетина за бележки. Направо полудявам от гняв когато започнат да прииждат от всякъде различни хора за някакви бележки, болнични, направления и там подобни. И все пак като ми дойде реда и вляза и след първата минута , за пореден път се убеждавам, че едва ли не съм си изгубил три четири часа напразно. Защо след минута? Много просто . Прегледа трае една минута, а останалите 15 е само писане, писане и пак писане! Е какво е това нещо?! Та нашите доктори едва ли не, са се превърнали в едни писари. Мед. сестрата пише на хартия, а доктора на компютър или обратно. След това отиваш на друго място там да ти заверат евентуално болничния или друг документ. Да не говорим, че ако човек се нуждае от по  специализиран преглед трябва да се напише направление С което да отиде човек да чака търпеливо пред друг кабинет, доктора да свърши с бумащината за да го приеме и да го прегледа за една минута. Разбира се ако изобщо има направления , защото винаги по някаква причина не стигат, но това е друга тема. Та по тоя повод няма ли някакъв начин да бъдат премахнати или поне съкратени тези писаници? Аз, със моето скромно средно образование, имам една идея, която може би би помогнала. Не е ли възможно всеки човек да си има личен код, и евентуално карта с чип, в която да се съхранява информациа за неговата история на заболяванията и леченията? Нещо като електронен картон. И не е ли възможно да се направи програма, която да има готови форми за различните документи и да бъдат попълвани с няколко натискания на клавишите и с въвеждането на един код на клиента? Не е ли възможно този с този код да може да се направи справка за осигуровките на клиента, естествено чрез Интернет? По този начин и самите направления могат да станат електронни и лесно се контролират. Същото важи за болничния, за книжките с безплатни рецепти, при които писането е направо отегчително.  В тях лекаря пише десет минути , а после и в аптеката пишат десет минути. Направо ужас! Разбира се ако е необходимо с три клика на мишката може да се принтира необходимия документ за секунди! Не мисля че един такъв електронен талон ще струва повече от пет лева на всеки, а такава програма може да създаде почти всеки добре подготвен програмист. Може още много неща да напиша, но не съм подготвен да бъда конкретен и за това не ми се ще да пиша общи приказки. Просто исках да представя една моя мисъл, която един човек, назначен да мисли за това, каквито са нашите политици, може да развие и усъвършенства с лекота. Но защо до сега не е направено като е супер елементарно? Може би защото на тях не им се е случвало да отидат пред лекарския кабинет с пет годишното си дете в седем сутринта в понеделник, за да вземат извинителна бележка за детската градина, за да може да го приемат след като е боледувало. А след това да трябва да се явят на работа в осем часа в другия край на софия. И в момента, в който стигнат до здравното заведение да разберат , че са шести или седми на опашката за бележки... !

Делото Стависки

Иска ми се да споделя мнението си за това дело. Дали е виновен този човек? Да! Това безспорно е така. Но трябва ли да влезе в затвора? Този човек е допринесъл много за доброто име на нашата страна. Той е световен шампион! Стависки казва, че по голямо наказание от това да страда със своите мисли и да се срамува от себе си няма. И мисля че е прав. Самата идея за затвора е човек да остане сам със себе си, да преосмисли деянията си, да признае вината си и да се разкае за това! Но! Все пак има закони, които трябва да се спазват и да бъдат за всички. До кога ще има двоен стандарт? До кога за едни ще може за други не? Ако това беше се случило в една нормална държава, може би, наказанието щеше дори да бъде удвоено. Точно защото тази личност трябва да бъде пример за обществото. Както когато печели така и когато понася наказанията си! Та той дори е лице на кампанията срещу шофирането в пияно състояние! Този факт го прави два пъти престъпник. Един път съзнателно се качва пиян, не пийнал, и по този начин е един потенциален убиец. И втори път моралното престъпление за това, че водиш кампания пред хората , а в същото това време престъпваш закона. Това е отвратително и безочливо! Как не го е срам да се показва пред хората и да говори за морал и съвест?! Не може да се гради едно общество и да се възпитава поколение с лъжливи правила и закони. Как,  като и личността извисена за пример всъщност преподава корупция и двоен стандарт