понеделник, 1 декември 2008 г.

ВЕЧЕРЕН ЧАС

Да има или не вечерен час? Дали има нужда от такива мерки? Имали какво да прави едно дете на 14 години само след 8 часа вечерта? А едно дете на 16 след 10 вечерта?. На тези въпроси може да се отговори и с да и с не. По мое време нямаше такива мерки. Поне не официално. Но ако тогавашния милиционер види дете на улицата, късно вечерта, само едва ли щеше да го подмине без да го попита къде отива и защо не си е в къщи! А в днешно време полицаят е господин никой. Мисля че закона за вечерен час е добър. Поне за определен период от време. Докато нашето общество се научи на възпитание и морал. И докато нашите деца разберат, че цигарите, алкохола и дрогата не са най важното нещо в живота. Да не говорим, че в днешно време почти всеки има достъп до Интернет и едва ли ще скучае в къщи, а на теория ще бъде отново заедно с приятелите си, чрез глобалната мрежа. Та като размишлявам в тази посока аз оправдавам тези мерки. Не бих искал детето ми да се научи да пуши на 10 години, на 12 да се напива , а на 14 да е наркоман. По тази причина тази мярка е един вид оправдание за родителите да не разрешават на децата си да скитат по улиците в късните часове и в същото време да не се чувстват виновни пред тях, че ги спират. А всеки знае, че едно дете е склонно да опита всичко. То иска да разбере всичко да, опита, да докосне. Вярно е, че всеки родител иска като се прибере от работа да си отпочине и разтовари и в този момент предпочита да прати детето в градинката пред блока и да се изтегне пред телевизора. А сега ще му се налага да седи пред блока на пейката. Но нямаме избор. Все някой някой трябва да се жертва за моралното излекуване на нашето общество. Кой ако не родителите? Така или иначе на нашето поколение се падна цялата тежест на така наречения преход. Вината остана наша за нехайството и мързела да вземем нещата в свои ръце и да създадем нашата мечтана държава. За това е време да си платим за всичко това. Иронията е, че вече платихме с голяма част от живота си, като гледахме как ни го ограбват без да направим нищо, сега ще трябва и да дадем останалата част от него за да може следващите да имат шанс.