ЗА ТРАНСПОРТА В СОФИЯ И ЗАДРЪСТВАНИЯТА.

От известно време се говори как трябва да се разреши проблема с трудното и почти невъзможно предвижване в София. Много мнения се изказват по този въпрос, но в крайна сметка аз все още сутрин пътувам петдесет минути до работата си, която е на едва осем километра. А има и много по тежки маршрути! За това време се стига от София до Ботевград и то с тридесет годишна жигулка. Щяло да има метро, което да облекчи движението. На градския транспорт щяло да се осигури безпрепятствено преминаване. Бус ленти, да не се минава по трамвайните лини... . Нищо подобно! Както обикновено всичко си остава само написано на хартия без да се спазва. Но както и да е. Явно този проблем не може да се реши само с тези мерки дори и да се спазват. Да те ще облекчат движението, но едва ли биха решили цялостно проблема. Не е ясно колко точно хора живеят в София, но са приблизително два милиона. Много хора. Може би една трета от населението на България в момента. Имаше някакви идеи за жителство... . Да не се допускат повече хора да идват в София и други такива крайни мерки. Да трябва да се намали населението на града по някакъв начин, но това не може де е със забрани. По скоро трябва да се накара народа да излезе от София по своя воля. Но как? Хората идват в столицата, не защото им се живее в най-замърсения, най-шумния, най-напрегнатия град в страната, а защото искат да имат най-добрата работа, най-доброто образование, най-качественото здравеопазване! До какъв извод можем да стигнем? Едва ли човек, който живее в собствено жилище в Радомир например ще остави апартамента си да се руши и разграбва ако имаше достъпна работа, образование и развлечение и ще дойде в блъсканицата в София да плаща по двеста лева наем за една стая с обща баня и тоалетна. Същото важи и за почти всички градчета около София, които са се създали около някой голям завод и сега след като този завод вече не работи там цари пълна разруха. Има един вариант, с който може да се реши проблема, и на София, и на малките запустели градчета около нея. Но трябва да се мисли наистина глобално. Трябва да се гледа на България като на едни град, какъвто всъщност е за мащабите на развитите страни.
Първо всички заводи и цехове и цехчета трябва да се изнесат от София. По този начин ще се намали значително на трафика на големите товарни автомобили в града. А също и на потока от работещи които преминават през центъра за да стигнат до работното си място. Ето тридесет процента по малко хора в центъра на софия в час пик. Може да се вземе под внимание, че има и една голяма час от работещите в софия , които не живеят в града и така тази част изобщо няма да влиза в града.
Второ да се развие метрото, но не в самия град а да се направи метро към поне четири града извън София в радиус от петдесет километра. Разбира се не е задължително да е подземно извън градовете, но не и с тези мотриси, които навремето преди двадесет години СССР ни ги продаде с намаление,а с по нова технология. Да развиват поне сто и петдесет километра в час. Като в тези проекти се включат и общините в радиус от петдесет километра. Това пък защо? Как защо?! Знаете ли по какъв начин САЩ дърпа с развитието си още в самото си начало? Като създава трансконтиненталната жп линия.Те правят такъв скок в развитието си като осигуряват този бърз и удобен за онова време достъп от единия до другия край на страната. Развива се търговията. Създават се нови градове по протежението на тази линия и прочее. Та представете си метро от центъра на София до Радомир или до Вакарел или до Елин Пелин. От центъра на София до Перник за петнадесет минути. Звучи добре. И сега си представете че между тези два града, в западналите в момента селца, има петдесетина предприятия и в тях работат хората от района. Значи всеки човек би могъл да стигне с това метро до работата си за десетина минути без да създава излишно задръстване, както в София така и в Перник и във всички останали градове в района.
Трето. Градовете трябва да се превърнат в жилищни зони с не по-малко от петдесет процента пешеходни зони, алеи за велосипеди и паркове. Центровете в голяма част трябва да са затворени за автомобили. Като изключим градския транспорт и някои други видове транспорт свързани с развитието и нормалното функционирае на градовете.
Мисля, че това е абсолютно реално. Защото ако голяма част от хората не работят в центъра на града то градския транспорт ще се облекчи и реално няма да има нужда от много повече инвестиции и поддръжка, парите могат да отидат за това метро. Същото важи и за пътищата, когато ги няма голяма част от тежките камиони, които сега ги рушат, като доставят материали и изнасят готова продукция от фабриките и цеховете в района на града.Ако хората от близките градове имат сигурни доходи в техния град ще се приберат по домовете си. Ще се развият и тези населени места. Да не говорим, че всеки разумен инвеститор иска да инвестира там където има добър транспорт, евтини терени за строителство, работна ръка и естествено клиенти. Нима това няма да е едно село на двадесет километра от София до което се стига за десет минути с метрото?