Добро утро господине! Какво ще обичате? Отговорих
Този вестник, благодаря! Колко струва?
петдесет стотинки Аз посегнах към джоба си където ми беше портфейла. И внезапно потръпнах. Нямаше го! Почувствах се ужасно в този момент. Но най много ме ужаси това, че се бях изложил пред госпожата. Изчезналите пари не бяха чак такъв проблем, а личните документи и карти щях да извадя за не повече от 3-4 часа в близкия клон на общината. След като доста време пребърквах джобовете си, Госпожата, явно разкрила ме, че нямам пари ми каза
Господине, ако сте си забравили портфейла, не се притеснявайте ще ви заема петдесет стотинки. Та нали всяка сутрин се виждаме. Усмихна се тя
Тъкмо и благодарях, когато в далечината на добре осветената улица се забелязваше млад господин на петнадесетина години да размахва нещо в ръката си и да вика
Господине... . Господине, портфейлът ви изпадна. Намерил го един възрастен човек, кото не може да ви настигне и ме помоли да ви го предам С облекчение и усмивка посрещнах младежа. Благодарих му! отворих портфейла. Всичко си беше на мястото извадих една банкнота от двадесет лева и му я подадох. А той се отдръпна почти обиден.
Моля ви, господине, приберете си парите! Възпитанието не ми позволява да постъпя по друг начин, а също и да приема тези пари! Тогава аз купих едно от онези юношески развлекателни списания, в които имаше публикации за Българските забележителности и нови открития, и по които бяха полудели всички младежи. Той се усмихна.
Тъкмо за новия брой бях тръгнал! Благодаря, ще го приема с удоволствие! Разплатих се с госпожата от репа, застанах на спирката в очакване на топлия и уютен автобус и зачетох заглавията на първа страница
Днес, министърката на младежта и спорта открива новопостроения спортен комплекс... ....
Тунелът, който минава под прохода петрохан ще бъде открит след 7 дни.
Вчера беше открит поредния жилищен блок, построен върху бившите цигански катуни, в който ще бъдат настанени на символични наеми нуждаещи се хора от малцинствата
Общината организира благотворителен концерт на националния стадион. Билетите свършиха за 5 часа!
Така си я представям аз!
Но ще е нужно доста да се потрудим за да я направим такава. Ние , които сме на по 30 и нагоре, едва ли ще я видим в това състояние. Но на нас се падна всичката мръсотия! И ние сме длъжни да извървим пътя си до край и да направим основите на нашата България такава каквато си я представяме. И трябва да поеме нещата в свои ръце. Защото, кой знае, може и да се справим на време и ние да поживеем... !?
